Ако богатите не дадат малко повече днес, може да им се наложи да дават много повече утре. Това беше моето заключение от проведения миналата седмица Световен икономически форум в Давос. Останах с чувството, че тези 0,1% са по-далеч от световната реалност, отколкото когато и да било през 20-те години, в които присъствам на форума, пише Рана Форухар за Financial Times.
Може би е заради спонсорираното от Саудитска Арабия кафене в курорта, брандирано с името на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, човекът, който според разсекретени данни от американското разузнаване е отговорен за убийството на арабския журналист в изгнание Джамал Кашоги. Или заради представителката на висшето общество, която каза на украински представител, който се изказваше по време на бизнес обяд, да „бъде кратък“.
Може да са били и разговорите за изменението на климата, водени по време на вечери с говеждо месо. Или масивното въоръжено полицейско и охранително присъствие, което винаги ме кара да се чудя дали глобалният елит изобщо се замисля защо е необходима толкова много защита на тези събирания.
Давос не е проблемът - въпреки че със сигурност не е и решението. Но годишното събиране е показателна мярка за факта, че въпреки цялото говорене през последните няколко десетилетия за капитализма на заинтересованите страни и за това „да си добре като правиш добро“ състоянието на света не се подобрява.
В действителност бих казала, че то се влошава и голяма част от това се дължи на факта, че дори когато бизнесът говори за ограничаване на емисиите, подобряване на образованието или укрепване на здравеопазването, той твърде често подкопава публичния сектор, който е отговорен за да се случват тези неща. Освен „патриотичните милионери“, например, които се присъединиха към протест с искане „Обложете ни сега!”, изглежда малко от супербогатите мислят за плащането на данъци като за нещо различно от лично посегателство. Правителството според тях е предназначено да дава, но никога да взема.
Удивих се на един изпълнителен директор, който каза на държавните служители да не се притесняват и че бизнесът „не иска никакви пари“, за да направи прехода към въглеродно неутрална икономика. Колко щедро, като се има предвид, че корпоративните печалби остават близо до рекордни върхове, дори когато правителствата страдат под тежестта на пандемичните фискални програми – плюс допълнителните дългове, натрупани през последните две години на по-бавен растеж и по-ниски данъчни постъпления.
Имаше, както винаги, много дискусии за намаляващите професионални умения в много богати страни, тъй като общественото образование не успява да бъде в крак с технологиите. По-специално в случая със САЩ ние изтърпяхме обичайните оплаквания за загубата на глобална конкурентоспособност поради лошата инфраструктура. Но изглежда никой не се спира на факта, че публичният сектор няма капацитета да възстанови подобаващо тези системи, точно защото бизнесът толкова успешно лобира срещу неговата способност да го направи.
06:55 | 13.09.22 г.